дислоцирал си

Речник на българския език

1. дислоцирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дислоцирал си е производна форма на дислоцирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. дислоцирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дислоцирал си е производна форма на дислоцирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. дислоцирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дислоцирал си е производна форма на дислоцирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).