дислоцирало съм

Речник на българския език

1. дислоцирало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

дислоцирало съм е производна форма на дислоцирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. дислоцирало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

дислоцирало съм е производна форма на дислоцирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. дислоцирало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

дислоцирало съм е производна форма на дислоцирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).