дислоцирало си

Речник на българския език

1. дислоцирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

дислоцирало си е производна форма на дислоцирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. дислоцирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

дислоцирало си е производна форма на дислоцирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. дислоцирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

дислоцирало си е производна форма на дислоцирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).