дислоцирало е

Речник на българския език

1. дислоцирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дислоцирало е е производна форма на дислоцирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дислоцирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дислоцирало е е производна форма на дислоцирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дислоцирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дислоцирало е е производна форма на дислоцирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).