дислоцирало

Речник на българския език

1. дислоцирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дислоцирало е производна форма на дислоцирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дислоцирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дислоцирало е производна форма на дислоцирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дислоцирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дислоцирало е производна форма на дислоцирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дислоцирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дислоцирало е производна форма на дислоцирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).