дислоцирала съм

Речник на българския език

1. дислоцирала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

дислоцирала съм е производна форма на дислоцирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. дислоцирала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

дислоцирала съм е производна форма на дислоцирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. дислоцирала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

дислоцирала съм е производна форма на дислоцирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).