дислоцирал

Речник на българския език

1. дислоцирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дислоцирал е производна форма на дислоцирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дислоцирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дислоцирал е производна форма на дислоцирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дислоцирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дислоцирал е производна форма на дислоцирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дислоцирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дислоцирал е производна форма на дислоцирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).