дислоцира

Речник на българския език

1. дислоцира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дислоцира е производна форма на дислоцирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дислоцира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дислоцира е производна форма на дислоцирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дислоцира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дислоцира е производна форма на дислоцирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).