дискредитирания

Речник на българския език

1. дискредитирания — мн. ч.

дискредитирания е производна форма на дискредитиране (мн. ч.).

2. дискредитирания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

дискредитирания е производна форма на дискредитирам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).