дискредитирало

Речник на българския език

1. дискредитирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дискредитирало е производна форма на дискредитирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дискредитирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дискредитирало е производна форма на дискредитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дискредитирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дискредитирало е производна форма на дискредитирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дискредитирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дискредитирало е производна форма на дискредитирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).