дискредитирали

Речник на българския език

1. дискредитирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дискредитирали е производна форма на дискредитирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дискредитирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дискредитирали е производна форма на дискредитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. дискредитирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дискредитирали е производна форма на дискредитирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. дискредитирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дискредитирали е производна форма на дискредитирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).