дискредитирал

Речник на българския език

1. дискредитирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дискредитирал е производна форма на дискредитирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дискредитирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дискредитирал е производна форма на дискредитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дискредитирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дискредитирал е производна форма на дискредитирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дискредитирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дискредитирал е производна форма на дискредитирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).