дискредитира

Речник на българския език

1. дискредитира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дискредитира е производна форма на дискредитирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дискредитира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дискредитира е производна форма на дискредитирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дискредитира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дискредитира е производна форма на дискредитирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).