дисконтирало

Речник на българския език

1. дисконтирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дисконтирало е производна форма на дисконтирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дисконтирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дисконтирало е производна форма на дисконтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дисконтирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дисконтирало е производна форма на дисконтирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дисконтирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дисконтирало е производна форма на дисконтирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).