дисквалифицирало

Речник на българския език

1. дисквалифицирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дисквалифицирало е производна форма на дисквалифицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дисквалифицирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дисквалифицирало е производна форма на дисквалифицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дисквалифицирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дисквалифицирало е производна форма на дисквалифицирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дисквалифицирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дисквалифицирало е производна форма на дисквалифицирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).