дисквалифицирал

Речник на българския език

1. дисквалифицирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дисквалифицирал е производна форма на дисквалифицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дисквалифицирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дисквалифицирал е производна форма на дисквалифицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дисквалифицирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дисквалифицирал е производна форма на дисквалифицирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дисквалифицирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дисквалифицирал е производна форма на дисквалифицирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).