дисимилирал

Речник на българския език

1. дисимилирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дисимилирал е производна форма на дисимилирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дисимилирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дисимилирал е производна форма на дисимилирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дисимилирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дисимилирал е производна форма на дисимилирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дисимилирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дисимилирал е производна форма на дисимилирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).