дирил е

Речник на българския език

1. дирил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дирил е е производна форма на диря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дирил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дирил е е производна форма на диря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).