дирили

Речник на българския език

1. дирили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дирили е производна форма на диря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дирили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дирили е производна форма на диря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).