дирил
1.
дирил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
дирил
е производна форма
на диря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
дирил —
мин. деят. св. прич. м. р.
дирил
е производна форма
на диря (мин. деят. св. прич. м. р.).