дирил

Речник на българския език

1. дирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дирил е производна форма на диря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дирил — мин. деят. св. прич. м. р.

дирил е производна форма на диря (мин. деят. св. прич. м. р.).