дири

Речник на българския език

1. дири — мн. ч.

дири е производна форма на диря (мн. ч.).

2. дири — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дири е производна форма на диря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. дири — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дири е производна форма на диря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. дири — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дири е производна форма на диря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. дири — повелително наклонение, ед. ч.

дири е производна форма на диря (повелително наклонение, ед. ч.).