дирело

Речник на българския език

1. дирело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дирело е производна форма на диря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дирело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дирело е производна форма на диря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).