дирели

Речник на българския език

1. дирели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дирели е производна форма на диря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дирели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дирели е производна форма на диря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).