дирела

Речник на българския език

1. дирела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дирела е производна форма на диря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дирела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дирела е производна форма на диря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).