дирел

Речник на българския език

1. дирел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дирел е производна форма на диря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дирел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дирел е производна форма на диря (мин. деят. несв. прич. м. р.).