диплил съм

Речник на българския език

1. диплил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

диплил съм е производна форма на дипля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. диплил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

диплил съм е производна форма на дипля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).