диплил си

Речник на българския език

1. диплил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

диплил си е производна форма на дипля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. диплил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

диплил си е производна форма на дипля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).