диплил е

Речник на българския език

1. диплил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

диплил е е производна форма на дипля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. диплил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

диплил е е производна форма на дипля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).