диплили

Речник на българския език

1. диплили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

диплили е производна форма на дипля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. диплили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

диплили е производна форма на дипля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).