диплила е

Речник на българския език

1. диплила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

диплила е е производна форма на дипля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. диплила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

диплила е е производна форма на дипля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).