диплела

Речник на българския език

1. диплела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

диплела е производна форма на дипля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. диплела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

диплела е производна форма на дипля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).