димяла

Речник на българския език

1. димяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

димяла е производна форма на димя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. димяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

димяла е производна форма на димя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).