димил си

Речник на българския език

1. димил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

димил си е производна форма на димя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. димил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

димил си е производна форма на димя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).