димило съм

Речник на българския език

1. димило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

димило съм е производна форма на димя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. димило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

димило съм е производна форма на димя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).