димила е

Речник на българския език

1. димила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

димила е е производна форма на димя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. димила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

димила е е производна форма на димя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).