димил

Речник на българския език

1. димил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

димил е производна форма на димя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. димил — мин. деят. св. прич. м. р.

димил е производна форма на димя (мин. деят. св. прич. м. р.).