димеше

Речник на българския език

1. димеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

димеше е производна форма на димя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. димеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

димеше е производна форма на димя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).