диктувах

Речник на българския език

1. диктувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

диктувах е производна форма на диктувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. диктувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

диктувах е производна форма на диктувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).