диктувал

Речник на българския език

1. диктувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

диктувал е производна форма на диктувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. диктувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

диктувал е производна форма на диктувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. диктувал — мин. деят. св. прич. м. р.

диктувал е производна форма на диктувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. диктувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

диктувал е производна форма на диктувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).