диктува

Речник на българския език

1. диктува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

диктува е производна форма на диктувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. диктува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

диктува е производна форма на диктувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. диктува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

диктува е производна форма на диктувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).