дигнело

Речник на българския език

1. дигнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дигнело е производна форма на дигна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дигнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дигнело е производна форма на дигна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).