дигнало

Речник на българския език

1. дигнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дигнало е производна форма на дигна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дигнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дигнало е производна форма на дигна (мин. деят. св. прич. ср. р.).