дигнала

Речник на българския език

1. дигнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дигнала е производна форма на дигна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дигнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

дигнала е производна форма на дигна (мин. деят. св. прич. ж. р.).