дигнал

Речник на българския език

1. дигнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дигнал е производна форма на дигна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дигнал — мин. деят. св. прич. м. р.

дигнал е производна форма на дигна (мин. деят. св. прич. м. р.).