дигала

Речник на българския език

1. дигала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дигала е производна форма на дигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дигала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дигала е производна форма на дигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. дигала — мин. деят. св. прич. ж. р.

дигала е производна форма на дигам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. дигала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дигала е производна форма на дигам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).