дигал

Речник на българския език

1. дигал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дигал е производна форма на дигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дигал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дигал е производна форма на дигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дигал — мин. деят. св. прич. м. р.

дигал е производна форма на дигам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дигал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дигал е производна форма на дигам (мин. деят. несв. прич. м. р.).