дивило

Речник на българския език

1. дивило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дивило е производна форма на дивя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дивило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дивило е производна форма на дивя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).