диагнозирало

Речник на българския език

1. диагнозирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

диагнозирало е производна форма на диагнозирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. диагнозирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

диагнозирало е производна форма на диагнозирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. диагнозирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

диагнозирало е производна форма на диагнозирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. диагнозирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

диагнозирало е производна форма на диагнозирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).