диагнозирал

Речник на българския език

1. диагнозирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

диагнозирал е производна форма на диагнозирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. диагнозирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

диагнозирал е производна форма на диагнозирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. диагнозирал — мин. деят. св. прич. м. р.

диагнозирал е производна форма на диагнозирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. диагнозирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

диагнозирал е производна форма на диагнозирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).