джапахте

Речник на българския език

1. джапахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

джапахте е производна форма на джапам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. джапахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

джапахте е производна форма на джапам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).